Най-хубавият ден
Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Коренътна всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-добрите учители – децата.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
Най-красивия подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-доброто лекарство – оптимизма.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращия дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.
Майка Тереза



АКО ЗАПОЧВАХ ЖИВОТА СИ ОТНАЧАЛО

Бих си позволила да греша повече следващия път.
Бих живяля по-спокойно.
Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път.
Бих вземала на сериозно по- малко неща.
Бих разчитала повече на късмета си.
Бих пътувала повече.
Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки.
Бих яла повече сладолед и по- малко фасул.
Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми.
Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живечт разумно и здравословно – ден след ден , час след час.
Да , преживяла съм своите звездни мигове .
Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти.
Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове.
Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден.
Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър, грейка , дъждобран и парашут.
Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана.
Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен.
Бих танцувала повече.
Бих се возила на повече въртележки.
Бих набрала повече маргаритки.
Надин Стеър
( 85 годишна )






Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си.
Хенри Форд


 

МАЙКА КЪМ СИН

Е , сине , ще ти кажа :
Животът ми не бе кристална стълба.
Стърчаха гвоздейчета
И трески ,
И преобърнати дъски ,
И на места лъщеше пода – 
Без килим.
Но независимо от всичко , 
Това бе непрекъснато изкачване :
Достигахме площадки за почивка ,
Завивахме зад ъглите ,
А някога вървяхме в мрака – 
Където не достига светлина .
Така че , моето момче , не се обръщай
И не прекрачвай назад по стъпалата ,
Защото ще откриваш , че е ужасно трудно.
Не падай – 
Аз все още продължавам ,
Все още се катеря ,
А и за мен животът не бе кристална стълба.

 



КРЕДО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ

Молих се на Бога да придобия сила .
Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.
Аз съм сред най-благословените хора !
Рой Кампанела




Вчера е история.
Утре е мистерия.
Днес е подарък. 
 



ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА, А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи.
Харчим повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко.
Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време.
Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка,
имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но и по-малко здраве. 
Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко,
шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде изморени,
четем твърде малко,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често. 
Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед.
Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща. 
Пречистихме въздуха,но не и душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си.
Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме,но не и да чакаме.
Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко. 
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове.
Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал,
връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни.
Време,в което има много на витрината,но малко в склада.
Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас,
но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". 
Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги.
Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение,
защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.
Запомнете и и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище,
което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. 
Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си,но най-вече наистина го мислете.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето.
Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас.
Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете. 
Защото животът не се мери с броя на вдишванията,които правим,а с моментите,които спират дъха ни!
Боб Муурхед



ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде
твое през цялото време , докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище 
наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш 
в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят 
неуместни и глупави.
3.Няма грешки има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки :
експериментиране.,,Провалените"експерименти
също са част от процеса , както и онзи експеримент,
който в края на краищата се оказва ,,успешен".
4.Урокът се повтаря , докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по 
различни начини , докато го научиш .
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота , през която да 
не се налага да усвояваш уроци.Докато
си жив , винаги има уроци, които 
трябва да бъдат научени.
6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук".
Когато твоето ,,там" стане ,,тук",
ти просто ще откриеш друго ,,там",
което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у
някого , освен ако в него не виждаш отразено 
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси,
които са ти необходими .Как ще ги използваш,
зависи единствено от теб.Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота , 
носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и
да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.
Чери Картър-Скот