| Най-хубавият ден |
|
Най-хубавият ден - днешния. Най-голямата спънка - страхът. Най-лесното нещо - да се заблудиш. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Коренътна всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-добрите учители – децата. Най-голямото щастие – да си полезен на другите. Най-неприятния недостатък – лошото настроение. Най-красивия подарък – прошката . Най-добрата защита – усмивката. Най-доброто лекарство – оптимизма. Най-мощната сила на света – вярата. Най-стимулуращия дар – надеждата. Единствената реалност – любовта. |
|
| Майка Тереза |
| АКО ЗАПОЧВАХ ЖИВОТА СИ ОТНАЧАЛО |
|
Бих си позволила да греша повече следващия път. Бих живяля по-спокойно. Бих постъпвала по-глупаво , отколкото този път. Бих вземала на сериозно по- малко неща. Бих разчитала повече на късмета си. Бих пътувала повече. Бих изкачила повече планини и преплувала повече реки. Бих яла повече сладолед и по- малко фасул. Може би бих имала повече истински проблеми, но по-малко въображаеми. Сигурно сте разбрали , че съм от хората , които живечт разумно и здравословно – ден след ден , час след час. Да , преживяла съм своите звездни мигове . Ако можех да живея отново, бих изживяла повече такива моменти. Всъщност , бих се опитала да няма нищо друго. Само мигове. Един след друг , вместо да изживявам толкова много години ден след ден. Бях от хората , които никъде не тръгваха без термометър, грейка , дъждобран и парашут. Ако можех да започна всичко отначало , следващия път бих пътувала по-леко екипирана. Ако можех да започна живота си отново , бих ходила боса от ранна пролет до късна есен. Бих танцувала повече. Бих се возила на повече въртележки. Бих набрала повече маргаритки. |
|
| Надин Стеър
( 85 годишна ) |
Препятствията са онези страховити неща , които виждаш , щом отклониш поглед от целта си. |
|
| Хенри Форд |
| МАЙКА КЪМ СИН |
|
Е , сине , ще ти кажа : Животът ми не бе кристална стълба. Стърчаха гвоздейчета И трески , И преобърнати дъски , И на места лъщеше пода – Без килим. Но независимо от всичко , Това бе непрекъснато изкачване : Достигахме площадки за почивка , Завивахме зад ъглите , А някога вървяхме в мрака – Където не достига светлина . Така че , моето момче , не се обръщай И не прекрачвай назад по стъпалата , Защото ще откриваш , че е ужасно трудно. Не падай – Аз все още продължавам , Все още се катеря , А и за мен животът не бе кристална стълба. |
|
| КРЕДО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА СТРАДАЛИ |
|
Молих се на Бога да придобия сила . Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам… Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела. Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща… Молих се за богатство , за да бъда щастлив . Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост… Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората. Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог … Молих се за всичко , което изпълва живота с радост. Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко… Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах. Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути. Аз съм сред най-благословените хора ! |
|
| Рой Кампанела |
Вчера е история. Утре е мистерия. Днес е подарък. |
|
| ЖИВОТЪТ НЕ СЕ МЕРИ С БРОЯ НА ВДИШВАНИЯТА,
А С МОМЕНТИТЕ,КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ! |
|
Парадоксът на нашето време е,че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали,но тесни възгледи. Харчим повече,но имаме по-малко,купуваме повече,но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства,повече удобства,но по-малко време. Имаме повече образование,но по-малко разум,повече знания,но по-лоша преценка, имаме повече експерти,но и повече проблеми,повече медицина,но и по-малко здраве. Пием твърде много,пушим твърде много,харчим твърде безотговорно,смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо,ядосваме се твърде лесно,лягаме си твърде късно,събуждаме се твърде изморени, четем твърде малко,гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си,но намалихме ценностите си. Говорим твърде много,обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме,но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот,но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме,но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите ширини,но не и душевните.Правим по-големи неща,но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха,но не и душата.Подчинихме атома,но не и предразсъдъците си. Пишем повече,но научаваме по-малко.Планираме повече,но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме,но не и да чакаме. Правим нови компютри,които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било,но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане,големите мъже и дребните души,лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи,по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко-възбуждат ни,успокояват ни,убиват ни. Време,в което има много на витрината,но малко в склада. Време,когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване". Запомнете,отделете повече време на тези,които обичате,защото те не са с вас завинаги. Запомнете,кажете блага дума на този,който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и и горещо прегърнете човека до себе си,защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си,но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина,когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце,и ценете моментите,когато сте заедно,защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате,намерете време да си говорите,и намерете време да споделяте всичко,което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя на вдишванията,които правим,а с моментите,които спират дъха ни! |
|
| Боб Муурхед |
| ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА |
|
1.Ще получиш тяло . Дали ще го харесваш или мразиш , то ще си бъде твое през цялото време , докато си на тази земя. 2.Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище.Те може да ти харесат , а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3.Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки : експериментиране.,,Провалените"експерименти също са част от процеса , както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен". 4.Урокът се повтаря , докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини , докато го научиш . Тогава продължаваш със следващия. 5.Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота , през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени. 6.,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там", което пак ще изглежда по-добре от ,,тук". 7.Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого , освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си. 8.От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими .Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.Изборът е твой. 9.Отговорите от които имаш нужда , са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота , носиш в себе си.Трябва само да гледаш , да слушаш и да вярваш. 10.Ще забравиш всичко това. |
|
| Чери Картър-Скот |
